За пръв път в историята ние се приближаваме към това състояние на съзнанието, което е непредставимо по-обширно, отколкото всичко, с което сме били запознати. То ще окаже – и вече оказва  огромно влияние върху човешките дела. Ние имаме все по-голяма нужда от цялостна медицина, цялостно образование, цялостна политика и т. н. Намираме се на предната линия, където се разгръща това интегрално движение – и това е наистина невероятно! (Кен Уилбър).

 

Чрез тази брошура ние целим едно възможно по-сбито представяне на цялостния (интегрален) подход, при което все пак основните му положения се обясняват достатъчно ясно. Важни са и неговите перспективи: за света и по-конкретно за България – в популяризаторски аспект, представян основно от Д. Пашкулев, както и в специализиран аспект, на който основен представител е Институтът за Интегрално Развитие или ИИР.

Интегралността като научен подход, индивидуално възприятие и обществен феномен е интересувала немалко хора по света и по-рано, но днес си има причини тя да става особено актуална. От една страна, глобализацията, макар и факт, обикновено се разбира едностранчиво – като сближаване предимно на икономиките и съобщенията. При това има явна неравнопоставеност между хората и държавите, не се мисли достатъчно за опазване здравето на организмите ни и на околната среда, а същностното разбирателство по етническите, културните и религиозните въпроси все още е блян... Тук интегралната парадигма може да ни даде солидна опора – чрез осъзнаване на по-дълбоките ни основания за единение, както и на конкретните „инструменти“, за да го постигнем с възможно по-малко лутания.

От друга страна, като противовес на грубия материализъм, на- всякъде избуяха търсения на мистичното и отвъдното, които са обвеяни от какви ли не суеверия.

По-лесно е да забравим какво ни е учило Просвещението („Стига с предразсъдъците!“), отколкото да го усвоим напълно и после – да го надскочим! Но този необходим път става в пъти по-осъществим, след като приложим цялостния подход. Без да се отказваме от вродения си „повик към трансцендентност“, можем да откроим по-перспективните му разновидности.

Изходът от натрупалите се проблеми на човечеството е едно- временно индивидуален, колективен, планетарен и универсален, макар и посочван и прокарван от малцина, макар и опитван винаги в рамките на ограничените конкретни възможности на някакво общество. Ние можем да участваме в търсенето на този изход – като една оформяща се съзнателна група, включена в едно от тези общества. Важното е да се учим и вдъхновяваме взаимно. Разумът ни заключава, че можем да напреднем, при условие че дълбоко, съ- щностно изучим и себе си, и света. Сърцето ни подсказва, че мо- жем да заживеем в разбирателство само ако дълбоко в себе си се усетим съпричастни към всички други хора и към Природата като цяло – не по-малко, отколкото обръщаме внимание на тежненията в личния си всекидневен живот. Така че нека, скъпи приятели, да се вслушаме и в гласа на разума, и в гласа на сърцето!

 

От съставителите